Къде живея?

Понякога се чудя къде живея.

На място, където периодично ти се иска да зарежеш всичко и да отидеш на чуждо място, сред чужди хора, защото там нещата се случват по нормалния начин.
На място, където можеш да умреш на 15, докато чакаш автобуса, защото си решил да отидеш на училище.
На място, където 12-годишните ученички коментират кой не трябва да продължи в еди-кое-си-шоу, докато се гримират в автобуса.
На място, където трябва да дариш пари на всеки болен от някаква ужасна болест, защото държавата няма пари, въпреки, че една трета от заплатата ти отива за данъци и здравни осигуровки.
На място, където е обичайно родителите да надживяват децата си.
На място, където за да живее детето ти, трябва да дадеш Х-хиляди лева на лекаря.
На място, където родителите си пожелават децата им да заминат на хиляди километри от тях, въпреки, че ще ги виждат веднъж на няколко години.
На място, където да носиш черен анцуг "Адидас" е върха на сладоледа.
На място, където да си хвърлиш боклука през терасата или на улицата е въпрос на чест.
На място, където някой счита, че може да те пререди, защото иска да си купи само един плик, докато ти имаш да изпращаш 5 писма.
На място, където някои си купуват джипове и строят хотели с пари от закуски, а баба ти живее със сто лева пенсия понеже цял живот е работила в ТКЗС.
Ня място, където човек за човека е вълк. (кой го беше казал това?)
На място, където министри и журналисти обявяват кога смятат да се возят във влак като обикновените хора и след това се учудват, че всъщност влаковете обикновено не изглеждали така.
На място, където телевизията организира едномесечно шоу за набиране на пари, а след това се оплаква, че хората не разбирали, че нещата не опират до пари, а до отношение.
На място, където от житейски трагедии се печели.
На място, където всеки смята, че знае повече и има право да дава съвети на останалите.

Нормалните не оцеляват. В България - да.
Колега, не ме занимавай с глупости...


Казват, че сълзите помагали на тялото да се изчисти от отровите. Значи има доста хора, чисти като момина сълза. Не се втурвай в кухнята да търсиш лук. Трябва да е породено от емоции, а не от механични раздразнения.
Понякога се чудя има ли смисъл да се опитваш да не порастваш.